Ubinary — работа в минус

Рейтинг прибыльных брокеров бинарных опционов 2020:
  • Бинариум
    Бинариум

    1 место в рейтинге! Лучший брокер судя по отзывам трейдеров! Идеален для новичков и средне-опытных трейдеров. Заберите бонусы за регистрацию счета:

  • Биномо
    Биномо

    2е место!

Ubinary — работа в минус

I . Настройка на средата на Excel

1. Стартиране : Start /All Programs/ Microsoft Office/ Microsoft Office Excel

2. Потребителски интерфейс (организация на прозореца на Excel (фиг.1)):

2. Настройка на изгледа — от View

— Режимите – Normal/PageBreak Preview

1. Formula Bar – за работа с формули

2. Status Bar – информация за някои включени клавиши

II . Действия с работни листове, колони, редове

Work book (Работна папка) – файл, може да се именува

ТОП лучших русскоязычных брокеров бинарных опционов:
  • Бинариум
    Бинариум

    1 место в рейтинге! Лучший брокер судя по отзывам трейдеров! Идеален для новичков и средне-опытных трейдеров. Заберите бонусы за регистрацию счета:

  • Биномо
    Биномо

    2е место!

1.Sheets (листове) – до 255 работни листове. Tools / Options / General ( картина )

Върху всеки листа се разработва таблица, разполагаме с колони (256) и реове (65 535). Колоните и редовете са именувани: колоните с букви: А, B , …. AA , . ; а редовете чрез номера. Адресиране: А1–име на колона и номер на ред;

Всеки работен лист може да се: изтрива, да се въвежда нов, да се мести, преименува и т.н. Тези действия могат да се използват когато кликнем веднъж с десен бутон върху самият Sheet _. долу. Добавянето на новият лист става пре текущият. Или пък от Insert / Worksheet

T ези действия важат както за работните листов, така и за колоните и редовете.

III . Въвеждане на константи, формули, функции

Въвеждането на данни в активна клетка на Excel се осъществява посредством клавиатурата. В работния лист на Excel се използват два типа данни: константи и формули.

Това са данни, които директно се набират в клетката и наборът не започва със символа “=”. Те от своя страна могат да бъдат числови (числа, дати, време, валута, проценти, числа с плаваща запетая) или текстови.

а). Въвеждане на числа. Excel разпознава въведения набор като число, ако той е константа и включва символи само от следния набор: 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 + — ( ) , / $ % . Е е

· знакът плюс пред числото се игнорира;

· отрицателното число се представя със знак минус отпред. Ако определено число е показано в кръгли скоби, Excel автоматично го разпознава като отрицателно със знак минус;

· една единична запетая, съответно единична точка (зависи в конкретната инсталация на Windows кое означение е възприето) Excel използва като десетичен знак;

· интервалът е недопустим символ в числово поле;

· по подразбиране въведените числа са с дясно подравняване.

б). Въвеждане на текст. В Microsoft Excel текстът е всяка комбинация от цифри, интервали и нецифрови символи. Например: 234ААБ11, телефон, 234 786, 37-234.

· Всяко въвеждане, което в началото започва с апостроф, се интерпретира като текст.

· По подразбиране текстът е с ляво подравняване в клетката.

в). Въвеждане на дата и час. Microsoft Excel третира датите и часовото време като числа. Начинът по който датите или часовото време се визуализират, зависи от формата, приложен върху клетката. Изборът на формат се осъществява в прозореца Regional Settings на Control Panel:

· Датите, например 4.01.2004 могат директно да се въвеждат. На мястото на точките може да се използват също наклонена черта “/” или тире “-“.

· Часовото време също може да се въвежда директно. Часовете, минутите и секундите се разделят с двоеточие “:”. Например 10:15:30.

· Датата и часовото време могат да се изписват в една клетка. Тогава за разделител между тях се използва интервал “ “.

· Датите и часовото време са с дясно подравняване.

· Комбинацията от клавиши Ctrl + ; (точка и запетая) въвежда текущата дата.

· Комбинацията от клавиши Ctrl + : (двоеточие) въвежда текущото часово време.

Автоматично въвеждане на серии от данни:

Ú Автоматично копиране на данни.

Ú Автоматично попълване на числова редица

Ú Създаване на потребителска серия от данни.Tools/Options/ Custom Lists/ NEW LIST. List entries и Add

Последователност от стойности, адреси на клетки, имена, функции или оператори, които изчисляват нови стойности. Формулите започват винаги със символа “=”.

Въ­веж­да­не­то на ад­ре­си­те на клет­ки­те в за­пи­са на фор­му­ла­та мо­же да се осъ­щес­т­ви по ня­кол­ко на­чи­на:

· чрез на­бор на ад­ре­си­те от кла­ви­а­ту­ра­та (за­дъл­жи­тел­но с ла­тин­с­ки бук­ви);

· чрез щрак­ва­не вър­ху клет­ки­те, чи­и­то съ­дър­жа­ния учас­т­ват във фор­му­ла­та. То­га­ва Excel ав­то­ма­тич­но из­пис­ва тех­ни­те ад­ре­си във фор­му­ла­та.

а). Въвеждане на прости формули

Простата формула комбинира константни стойности с оператори, такива като плюс “+” или минус “-“ за получаване на нови резултатни стойности.

Оператори. Операторите специфицират операции, такива като събиране, изваждане или умножение с цел, изпълнение на елементите в формулата. Във формулите участвуват няколко групи оператори:

· Аритметични оператори – извършват основни аритметични действия, комбинират числови стойности и получават числови резултати. Те са:

– Изваждане (или представяне на отрицателна стойност, например -5)

% Процент (поставя се след стойност, например 23%)

· Оператори за сравнение — сравняват две стойности и в резултат се получава логическата стойност TRUE (Истина) или FALSE (Неистина).

>= По-голямо или равно

По-малко или равно

<> Не е равно н Текстов оператор – свързва две или повече текстови стойности в единична комбинирана текстова стойност.

& Свързва или конкатенира две текстови стойности в една непрекъсната текстова стойност. Например в резултат на изпълнението на формулата: = ”Салдо=” & “Приходи – Разходи” ще се получи резултата: “Салдо = Приходи – Разходи”.

С помощта на адресирането е възможно в една формула да се използват данни установени в различни области и да се използва стойността на една клетка в множество формули. Адресирането идентифицира клетки или групи от клетки в работните листове и указва на програмата откъде да извлече данните за извършване на изчисленията в дадена формула. Възможни са три типа адресиране: относително, абсолютно и смесено.

а). Относително адресиране. Адрес като А1 указва на Excel как да намери друга клетка, стартирайки от клетката съдържаща формулата, или описва местоположение на клетка под формата на разстояние (отдалеченост) в редици и колони от други клетки (следващата фиг.2).

фиг.2 /Относително адресиране/ фиг.3 /Абсолютно адресиране/ фиг.4 /Смесено адресиране/

В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=A1*5 ) e копирана в съседните клетки с придвижване два реда надолу, впоследствие две колони надясно.

б). Абсолютно адресиране. Адрес като $A$1 указва на Excel как да намери точното място на въпросната клетка в работния лист. Абсолютният адрес се създава като се добави доларов знак “ $ ” пред заглавната буква на колоната и пред номера на реда, идентифициращи адреса. В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=$A$1*B1) e копирана в съседните клетки с придвижване два реда надолу (фиг. 3 горе).

в). Смесено адресиране. Адрес като $A1 или A$1 указва на Excel как да намери друга клетка като комбинира точен адрес на колона или ред с относителен адрес на ред или колона. Смесен адрес се получава като се добави доларов знак “$” или пред заглавната буква на колоната, или пред номера на реда. Например в смесения адрес $A1 , колонният адрес “ $A ” е абсолютен, а адресът (номера) на реда “1” е относителен (фиг.4 горе).

Типът на адреса може да се променя с натискане на функционалния клавиш F4 . За целта се влиза в режим на редактиране на формулата. Маркира се адресът на определена клетка (например А1 ) и се натиска F4 . С всяко натискане на F4 типът на адреса се променя в следната последователност:

Относителен ( A1 ), абсолютен ( $А$1 ), смесен ( А$1 ), смесен ( $А1 ) – фиг. 5.

Относителното, абсолютното и смесеното адресиране са частни случаи от възможностите за адресиране в Excel . В зависимост от местоположението на адресните клетки се различават следните видове адресиране: вътрешно и външно.

IV . Форматиране на клетки. Условно форматиране на клетки

1. Форматиране на работен лист

MS Excel разполага с множество средства за форматиране на работните листове. По-този начин таблиците стават по-атрактивни, а данните в тях съответно по-четливи. Форматирането може да се извърши по-няколко начина: с помощта на команди от менюто Format , команди от контекстното меню или с бутоните от инструменталната лента Formatting (виж фиг. 6). То може да се извърши само върху области от работния лист, които преди това са маркирани. Някои от по-често използваните формати включват:

· определяне на типа на данните;

· подравняване на данните в работния лист;

· форматиране на шрифта на данните;

· форматиране на рамките на таблицата;

· форматиране на фона на клетките;

· промяна широчината на колони и височината на редове;

Определяне на типа на данните . При активиране на работен лист, Excel по подразбиране определя за всички клетки общ ( General ) формат. В General формат са представени целочислените числа (1230), дробните числа (34,12), числата с плаваща запетая (3,79Е+08), така именованото научно означение ( scientific notation ) в случай че, броят на разрядите на числото е по-голям от този на клетката.

При маркиране на област с данни, Excel проверява дали може да замени General формата с някои от вградените типове формати. Например, ако числото е последвано от процентния знак, програмата заменя общия формат с този за процент, ако данната представя дата, съответно с формат за дата.

Процесът за избор на тип на данните (в случай че не могат да бъдат използвани предопределените за тази цел бутони от лентата Formatting ) се осъществява с изпълнението на следната последователност от стъпки:

Маркира се областта с данни (фиг. 7):

1. С изпълнението на командата Format/Cells/Number се отваря диалоговия прозорец Format Cells (фиг. 8).

2. Избира се страницата с етикет Number .

3. Щраква се стрелката на полето Category и се избира типът на данните (в случая Number ). В Decimal places се определят броят разряди след десетичната запетая (в случая два). Полето Sample показва пример с форматирана данна.

4. Щраква се ОК . Резултатът е представен на фиг. 9.

Подравняване на данните в работния лист . Подравняването на данните в маркираната област освен с бутоните за подравняване, центриране и отместване на лентата Formatting , може допълнително да се осъществи и с опции от страницата Alignment на прозореца Format Cells (фиг. 10).

Под­рав­ня­ва­не­то на дан­ни­те в Excel е свър­за­но с раз­по­ло­же­ни­е­то им рам­ки­те на клет­ка­та, тях­но­то от­с­то­я­ние спря­мо ля­ва и дяс­на стра­на, съ­от­вет­но гор­на и дол­на стра­на на клет­ка­та. При ак­ти­ви­ра­не на нов ра­бо­тен лист по под­раз­би­ра­не тек­с­то­ве­те в клет­ка­та са ля­во под­рав­не­ни, чис­ла­та дяс­но под­рав­не­ни, а по от­но­ше­ние на вер­ти­кал­но­то раз­по­ло­же­ние, не­за­ви­си­мо от ти­па на дан­ни­те, са под­рав­не­ни спря­мо дол­на­та стра­на на клет­ка­та.

Хо­ри­зон­тал­но­то под­рав­ня­ва­не се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на оп­ци­и­те от спи­съч­но­то по­ле Horizontal . То пред­ла­га след­ни­те въз­мож­нос­ти:

· General – стан­дар­т­но под­рав­ня­ва­не в за­ви­си­мост от ти­па на дан­ни­те. Тек­с­то­ви­те дан­ни са ля­во под­рав­не­ни, чис­ло­ви­те дан­ни са дяс­но под­рав­не­ни, ло­ги­чес­ки­те стой­нос­ти и съ­об­ще­ни­я­та за греш­ки са цен­т­ри­ра­ни;

· Left (Indent ) – под­рав­ня­ва­не в ля­ва­та стра­на на клет­ка­та. Тук до­пъл­ни­тел­но мо­же да се ука­же от­мес­т­ва­не с брой раз­ря­ди пос­ред­с­т­вом по­ле­то Indent ;

· Center – цен­т­ри­ра­не на дан­ни­те в клет­ка­та;

· Right – дяс­но под­рав­ня­ва­не на дан­ни­те в клет­ка­та;

· Fill – пов­та­ря съ­дър­жа­ни­е­то на мар­ки­ра­на­та клет­ка до­ка­то тя (и при­ле­жа­щи­те клет­ки) се из­пъл­нят;

· Justify – раз­п­ре­де­ля съ­дър­жа­ни­е­то в ня­кол­ко ре­да, ка­то го под­рав­ня­ва двус­т­ран­но. За ед­но­ре­до­ви дан­ни ефект ня­ма;

· Center Across Selection – цен­т­ри­ра­не на съ­дър­жа­ни­е­то на клет­ка в рам­ки­те на мар­ки­ра­на­та об­ласт. При­ла­га се при фор­ма­ти­ра­не об­що заг­ла­вие на ня­кол­ко ко­ло­ни или на таб­ли­ца ка­то ця­ло.

Вер­ти­кал­но­то под­рав­ня­ва­не се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на оп­ци­и­те от спи­съч­но­то по­ле Vertical . То пред­ла­га след­ни­те въз­мож­нос­ти:

· Top – дан­ни­те се раз­по­ла­гат не­пос­ред­с­т­ве­но под гор­на­та стра­на на клет­ка­та;

· Center – дан­ни­те се цен­т­ри­рат спря­мо гор­на­та и дол­на­та стра­на на клет­ка­та;

· Bottom – дан­ни­те се раз­по­ла­гат не­пос­ред­с­т­ве­но над дол­на­та стра­на на клет­ка­та;

· Justify – дан­ни­те двус­т­ран­но се под­рав­ня­ват спря­мо гор­на­та и дол­на стра­на на клет­ка­та.

Прев­к­люч­ва­те­ли­те от гру­па­та Text control пред­ла­гат след­ни­те въз­мож­нос­ти:

· Wrap text – ако дъл­жи­на­та на дан­ни­те е по-го­ля­ма от та­зи на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­на­та, те се раз­по­ла­гат на ня­кол­ко ре­да в рам­ки­те на клет­ка­та;

· Shrink to fit – раз­ме­рът на дан­ни­те се про­ме­ня та­ка, че да мо­гат да се по­бе­рат в рам­ки­те на клет­ка­та;

· Merge cells – обе­ди­ня­ва ня­кол­ко клет­ки в ед­на. Ад­ре­сът на та­ка обе­ди­не­ни­те клет­ки е ад­ре­сът на ле­вия го­рен ъгъл на об­ласт­та.

Оп­ци­и­те от па­не­ла Orientation пред­ла­гат след­ни­те въз­мож­нос­ти:

· С из­пол­з­ва­не на ля­ва­та оп­ция от па­не­ла дан­ни­те в клет­ка­та се ори­ен­ти­рат вер­ти­кал­но;

· С из­пол­з­ва­не на дяс­на­та оп­ция е въз­мож­но дан­ни­те да се ори­ен­ти­рат под оп­ре­де­лен ъгъл;

· Циф­ро­во­то по­ле Degrees из­пъл­ня­ва съ­ща­та фун­к­ция, но ори­ен­ти­ра­не­то с не­го се из­вър­ш­ва по-пре­циз­но.

Фор­ма­ти­ра­не на шриф­та на дан­ни­те. По-чес­то из­пол­з­ва­ни­те опе­ра­ции по фор­ма­ти­ра­не­то на шриф­та, ка­то из­бор на шрифт, раз­мер и стил на шрифт обик­но­ве­но се осъ­щес­т­вя­ват с по­мощ­та на бу­то­ни­те от ин­с­т­ру­мен­тал­на­та лен­та Formatting (фиг. 6). На­ред с по­со­че­ни­те, до­пъл­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти пред­ла­га фор­мат­на­та стра­ни­ца Font на ди­а­ло­го­вия про­зо­рец Format Cells (фиг.11). Ак­ти­ви­ра се с поз­на­та­та пос­ле­до­ва­тел­ност от дейс­т­вия: Format/Cells/Font.

Фор­ма­ти­ра­не на рам­ки­те на таб­ли­ца­та. Тън­ки­те ли­нии или мре­жа­та, ко­и­то от­де­лят клет­ки­те ед­на от дру­га в ра­бот­ния лист, по прин­цип не се от­пе­чат­ват. За по-доб­ро офор­м­ле­ние на таб­ли­ца­та, съ­от­вет­но на от­дел­ни ней­ни час­ти пот­ре­би­те­лят мо­же да из­пол­з­ва въз­мож­нос­ти­те на стра­ни­ца­та Borders .

Ак­ти­ви­ра се със из­пъл­не­ни­е­то на след­на­та пос­ле­до­ва­тел­ност от дейс­т­вия: Format/Cells/Borders.

Бу­то­ни­те от гру­па­та Presets слу­жат за:

· None – С на­тис­ка­не­то на то­зи бу­тон се пре­мах­ват всич­ки ли­нии в мар­ки­ра­на­та об­ласт.

· Outline – Очер­та­ва рам­ка око­ло мар­ки­ра­на­та об­ласт.

· Inside – Съз­да­ва вът­реш­на мре­жа за от­де­ля­не на клет­ки­те ед­на от дру­га в рам­ки­те на мар­ки­ра­на­та об­ласт.

· Outline и Inside – Ком­би­ни­ра гор­ни­те два фор­ма­та.

Бу­то­ни­те от гру­па­та Border да­ват въз­мож­ност за по-пре­циз­но и по-де­тай­л­но об­рам­ч­ва­не на мар­ки­ра­на­та об­ласт – с ъз­да­ва­не на ли­ния от­ля­во, от­дяс­но, от­го­ре, от­до­лу, по сре­да­та в хо­ри­зон­тал­на или вер­ти­кал­на по­со­ка, или по ди­а­го­на­ла на мар­ки­ра­на­та об­ласт. Въз­мож­на е и ком­би­на­ция на по­со­че­ни­те фор­ма­ти.

От по­ле­то Line Style се из­би­ра сти­ла на ли­ни­я­та: неп­ре­къс­на­та, пре­къс­на­та, двой­на, със­та­ве­на от точ­ки или ти­ре­та, или ком­би­на­ция от две­те.

С на­тис­ка­не на стрел­ка­та в по­ле­то Color се явя­ва цве­то­ва­та га­ма. От тук мо­же да се из­бе­ре пред­по­чи­тан цвят за рам­ка­та на мар­ки­ра­на­та об­ласт.

Форматиране на фона на клетките . Оцветяването и фона на клетките от мар ­ ки ­ раната област може да се осъществи с бутона Fill Color на лентата Formatting или с помощта на характеристиките от страницата Pattern (фиг. 4.12) на прозореца Format Cells . Активира се със изпълнението на после ­ дователността на команди: Format/Cells/Patterns.

Цве­тът и фо­нът на клет­ки­те се из­би­рат от гру­па­та Color , а щри­хов­ка­та от спи­съч­но­то по­ле Pattern . Въз­мож­но е и смес­ва­не­то на две­те ха­рак­те­рис­ти­ки. В по­ле­то Sample на про­зо­ре­ца се изоб­ра­зя­ва из­г­ле­да на из­б­ра­ния цвят и/или фон. Тряб­ва да се има пред­вид че, при из­пол­з­ва­не на чер­но-бял прин­тер за пе­чат, цве­то­ве­те се пред­с­та­вят в ню­ан­си­те на си­во, а то­ва от своя стра­на на­ма­ля­ва чет­ли­вост­та на дан­ни­те.

Про­мя­на на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни и ви­со­чи­на­та на ре­до­ве. По под­раз­би­ра­не Excel за­да­ва ед­нак­ва ши­ро­чи­на на ко­ло­ни­те и ви­со­чи­на на ре­до­ве­те за все­ки нов ра­бо­тен лист. Пот­ре­би­те­лят, в съ­от­вет­с­т­вие с изис­к­ва­ни­я­та, дик­ту­ва­ни от ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ма, мо­же да про­ме­ня как­то ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те, та­ка и ви­со­чи­на­та на ре­до­ве­те.

Про­ме­ня­не ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те. Ако про­мя­на­та на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те не е свър­за­на с точ­но оп­ре­де­ле­ни раз­ме­ри, то тя мо­же да се осъ­щес­т­ви с по­мощ­та на миш­ка­та. Из­вър­ш­ва се с след­на­та пос­ле­до­ва­тел­ност от стъп­ки:

· По­ка­за­ле­цът на миш­ка­та се по­зи­ци­о­ни­ра в лен­та­та с име­на­та на ко­ло­ни­те вър­ху раз­де­ли­тел­на­та ли­ния меж­ду две ко­ло­ни. Из­г­ле­дът му се пре­об­ра­зу­ва във вер­ти­кал­на ли­ния с дву­по­соч­на хо­ри­зон­тал­на стрел­ка.

· Ли­ни­я­та се вла­чи до дос­ти­га­не на же­ла­на­та ши­ро­чи­на

2. Условно форматиране ная клетки

V . Функционални връзки между работните листове

VI . Сортиране на данни в таблица. Отпечатване на работен лист

Всяка база данни може да сортира до три колони по азбучен ред, по номерация или хронологично.

За всяка една колона може да се избира възходящ или низходящ ред на сортиране.

1. Възходящ ред на сортиране.

· Числата се сортират от най-малкото отрицателно до най-голямото положително число.

· Дати и часово време се сортират от най-ранния до най-късния момент.

· Текстовете се сортират по азбучен ред, като въведени числа като текст се сортират първи.

· При стойностите за вярност първо се явява False и след това True.

· Грешните стойности се сортират в последователността, в която биват открити.

· Празните клетки се явяват в края на сортирания списък.

Низходящ ред на сортиране. Excel сортира в обратна посока на възходящия ред на сортиране. Само празните клетки остават в края на списъка.

Ред на сортиране, определен от потребителя. Сортирането може да се извърши и по ред определен от потребителя, който да не е нито възходящ нито низходящ.

Сортирането на списък с база данни се осъществява със следната последователност от стъпки:

1. Създава се списък с базата данни.

Маркира се клетка или цялата таблица на списъка и се избира Data/ Sort…

В съответствие с условието на задачата в полето Sort by се въвежда името на първия признак .

В полето Then by се въвежда името на втория признак. В съответствие с условието на задачата се избира опцията Descending (низходящ ред).

Работа в Excel с формулами и таблицами для чайников

Формула предписывает программе Excel порядок действий с числами, значениями в ячейке или группе ячеек. Без формул электронные таблицы не нужны в принципе.

Конструкция формулы включает в себя: константы, операторы, ссылки, функции, имена диапазонов, круглые скобки содержащие аргументы и другие формулы. На примере разберем практическое применение формул для начинающих пользователей.

Формулы в Excel для чайников

Чтобы задать формулу для ячейки, необходимо активизировать ее (поставить курсор) и ввести равно (=). Так же можно вводить знак равенства в строку формул. После введения формулы нажать Enter. В ячейке появится результат вычислений.

В Excel применяются стандартные математические операторы:

Оператор Операция Пример
+ (плюс) Сложение =В4+7
— (минус) Вычитание =А9-100
* (звездочка) Умножение =А3*2
/ (наклонная черта) Деление =А7/А8
^ (циркумфлекс) Степень =6^2
= (знак равенства) Равно
Больше
= Больше или равно
<> Не равно

Символ «*» используется обязательно при умножении. Опускать его, как принято во время письменных арифметических вычислений, недопустимо. То есть запись (2+3)5 Excel не поймет.

Программу Excel можно использовать как калькулятор. То есть вводить в формулу числа и операторы математических вычислений и сразу получать результат.

Но чаще вводятся адреса ячеек. То есть пользователь вводит ссылку на ячейку, со значением которой будет оперировать формула.

При изменении значений в ячейках формула автоматически пересчитывает результат.

Ссылки можно комбинировать в рамках одной формулы с простыми числами.

Оператор умножил значение ячейки В2 на 0,5. Чтобы ввести в формулу ссылку на ячейку, достаточно щелкнуть по этой ячейке.

В нашем примере:

  1. Поставили курсор в ячейку В3 и ввели =.
  2. Щелкнули по ячейке В2 – Excel «обозначил» ее (имя ячейки появилось в формуле, вокруг ячейки образовался «мелькающий» прямоугольник).
  3. Ввели знак *, значение 0,5 с клавиатуры и нажали ВВОД.

Если в одной формуле применяется несколько операторов, то программа обработает их в следующей последовательности:

Поменять последовательность можно посредством круглых скобок: Excel в первую очередь вычисляет значение выражения в скобках.

Как в формуле Excel обозначить постоянную ячейку

Различают два вида ссылок на ячейки: относительные и абсолютные. При копировании формулы эти ссылки ведут себя по-разному: относительные изменяются, абсолютные остаются постоянными.

Все ссылки на ячейки программа считает относительными, если пользователем не задано другое условие. С помощью относительных ссылок можно размножить одну и ту же формулу на несколько строк или столбцов.

  1. Вручную заполним первые графы учебной таблицы. У нас – такой вариант:
  2. Вспомним из математики: чтобы найти стоимость нескольких единиц товара, нужно цену за 1 единицу умножить на количество. Для вычисления стоимости введем формулу в ячейку D2: = цена за единицу * количество. Константы формулы – ссылки на ячейки с соответствующими значениями.
  3. Нажимаем ВВОД – программа отображает значение умножения. Те же манипуляции необходимо произвести для всех ячеек. Как в Excel задать формулу для столбца: копируем формулу из первой ячейки в другие строки. Относительные ссылки – в помощь.

Находим в правом нижнем углу первой ячейки столбца маркер автозаполнения. Нажимаем на эту точку левой кнопкой мыши, держим ее и «тащим» вниз по столбцу.

Отпускаем кнопку мыши – формула скопируется в выбранные ячейки с относительными ссылками. То есть в каждой ячейке будет своя формула со своими аргументами.

Ссылки в ячейке соотнесены со строкой.

Формула с абсолютной ссылкой ссылается на одну и ту же ячейку. То есть при автозаполнении или копировании константа остается неизменной (или постоянной).

Чтобы указать Excel на абсолютную ссылку, пользователю необходимо поставить знак доллара ($). Проще всего это сделать с помощью клавиши F4.

  1. Создадим строку «Итого». Найдем общую стоимость всех товаров. Выделяем числовые значения столбца «Стоимость» плюс еще одну ячейку. Это диапазон D2:D9
  2. Воспользуемся функцией автозаполнения. Кнопка находится на вкладке «Главная» в группе инструментов «Редактирование».
  3. После нажатия на значок «Сумма» (или комбинации клавиш ALT+«=») слаживаются выделенные числа и отображается результат в пустой ячейке.

Сделаем еще один столбец, где рассчитаем долю каждого товара в общей стоимости. Для этого нужно:

  1. Разделить стоимость одного товара на стоимость всех товаров и результат умножить на 100. Ссылка на ячейку со значением общей стоимости должна быть абсолютной, чтобы при копировании она оставалась неизменной.
  2. Чтобы получить проценты в Excel, не обязательно умножать частное на 100. Выделяем ячейку с результатом и нажимаем «Процентный формат». Или нажимаем комбинацию горячих клавиш: CTRL+SHIFT+5
  3. Копируем формулу на весь столбец: меняется только первое значение в формуле (относительная ссылка). Второе (абсолютная ссылка) остается прежним. Проверим правильность вычислений – найдем итог. 100%. Все правильно.

При создании формул используются следующие форматы абсолютных ссылок:

  • $В$2 – при копировании остаются постоянными столбец и строка;
  • B$2 – при копировании неизменна строка;
  • $B2 – столбец не изменяется.

Как составить таблицу в Excel с формулами

Чтобы сэкономить время при введении однотипных формул в ячейки таблицы, применяются маркеры автозаполнения. Если нужно закрепить ссылку, делаем ее абсолютной. Для изменения значений при копировании относительной ссылки.

Простейшие формулы заполнения таблиц в Excel:

  1. Перед наименованиями товаров вставим еще один столбец. Выделяем любую ячейку в первой графе, щелкаем правой кнопкой мыши. Нажимаем «Вставить». Или жмем сначала комбинацию клавиш: CTRL+ПРОБЕЛ, чтобы выделить весь столбец листа. А потом комбинация: CTRL+SHIFT+»=», чтобы вставить столбец.
  2. Назовем новую графу «№ п/п». Вводим в первую ячейку «1», во вторую – «2». Выделяем первые две ячейки – «цепляем» левой кнопкой мыши маркер автозаполнения – тянем вниз.
  3. По такому же принципу можно заполнить, например, даты. Если промежутки между ними одинаковые – день, месяц, год. Введем в первую ячейку «окт.15», во вторую – «ноя.15». Выделим первые две ячейки и «протянем» за маркер вниз.
  4. Найдем среднюю цену товаров. Выделяем столбец с ценами + еще одну ячейку. Открываем меню кнопки «Сумма» — выбираем формулу для автоматического расчета среднего значения.

Чтобы проверить правильность вставленной формулы, дважды щелкните по ячейке с результатом.

Работа для сиделок в Минске. Вакансии от прямых работодателей.

Требуются Сиделки и Медработники в Минске.

Получить бонусы за открытие бинарного счета:
  • Бинариум
    Бинариум

    1 место в рейтинге! Лучший брокер судя по отзывам трейдеров! Идеален для новичков и средне-опытных трейдеров. Заберите бонусы за регистрацию счета:

  • Биномо
    Биномо

    2е место!

Добавить комментарий